Ветроходното състезание – само за удоволствие
– Ходиш ли на състезания?
– Не, аз карам само за удоволствие.
Отричането на състезанието и противопоставянето му на удоволствието се среща в редица спортове. Разбира се, много от тези, които го изповядват, не влагат буквалния смисъл. Въпреки това подобно спорно разграничаване неминуемо се отразява върху възприятието както на самите практикуващи, така и на тези, които просто любопитстват. А може ли да съвместим състезанието и по-айляшката „по-полека“ нагласа?
Регата – какво е това
Регатата, както се нарича ветроходното състезание, съществува в много форми. Общото е, че лодки, задвижвани основно или единствено от вятъра, трябва да преминат определено трасе. Целта е да финишираш първи (респективно най-напред в класирането).
Лодки или хора?
Въпреки че изкуственият интелект и машините дебнат зад ъгъла, все още регатата неразривно се свързва със съревнованието между хора. Странно на пръв поглед уточнение, но регатите с радиоуправляеми ветроходни лодки са също емоционален и набиращ популярност клас. Те отново се задвижват от вятър, само че техните капитани не са на борда, а нагласят ветрилата и отклонението на руля чрез радиоуправление. Извън тази интересна и, убеден съм, вълнуваща форма, в останалите случаи по време на регатата спортистите се придвижват заедно с лодката. И тогава те са едно неделимо цяло – нямаш право да завършиш гонка (както се нарича етап от регата) с намален състав.
Match racing vs fleet racing
Бих казал традиционната форма на ветроходно състезание е, когато в един старт участват едновременно много лодки (fleet racing). Като идея можем да го открием в надпреварата на чаените клипери – който достави първи товара, той продава на високата цена – и това, разбира се е просто популярен, но не и първи в историята пример.
На предварително известно трасе участват 5-10-100 лодки, които в определено време трябва да стартират и да преминат контролни точки за най-кратко време. Много интересна особеност тук е стартът. Тъй като лодките не тръгват от спряло положение, те имат определно време, в което да се позиционират така, че в момента на старта да преминат стартовата линия на най-доброто място с най-висока скорост.
Тази форма е и една от най-достъпните, тъй като с относително по-малка организация в едно събитие могат да се включат голям брой лодки и състезатели.
Този тип регата се състои от множество гонки (етапи). Всеки етап носи наказателни точки (например за първо място 1, за трето 3…) и накрая победител е този, който има най-малко точки.
Набираща все повече популярност е другата форма, в която „на терена“ има само два съперника. При повече участници битката се решава или с директни елиминации, или има фаза, в която отново се печелят точки, преди да се стигне до елиминациите. Обикновено тези състезания се провеждат на значително по-малко трасе, състезанието е много по-интензивно, задължително се прави с еднакви лодки (поне определени характеристики са подчинени на строги правила). Най-популярният пример е America`s – съревнование в началото наподобяващо рицарски дуел за купата на кралицата.
Стартът е малко по-различен, когато са само две лодки. Познаването на правилата отново е ключово в спорта, който освен физическо усилие и техническо умение включва тактическо и стратегическо мислене.
Няколко са факторите, които подпомагат развитието на match racing-а. Привлекателна е неговата интензивност. Вероятно много по-важно е, че е модерно – относително по-лесно за отразяване и съответно благодатно за реклама. В същото време, тъй като обикновено се провежда на малки (относително евтини) и еднакви лодки – последните очакват състезателите на местата на провеждане. Така лесно може да се организират шампионати с много пристанища-домакини и лесен и достъпен транспорт за състезателите (без нужда от пари и време да бъде закарана яхтата). Пример за такова състезание е European match racing championship – който се домакинства от редица страни, между които Гърция, Румъния, Хърватска.
От Stadium sailing до around the globe или колко е дълго трасето
Читателите да ми простят за редицата чуждици – употребявам ги, както заради липса на съответния термин в българския, така и за улесняване на търсенето в глобалната библиотека на Интернет.
Традиционно местоположение за провеждане на регати са крайбрежните пристанищни води, където дължината на една гонка като времетраене за първия трябва да е 40-50 минути. Пример за това са състезанията с малките швертови лодки и състезателните олимпийски класове.
Друга типична дистанция е тази на крайбрежните регати, когато яхтите стартират от пристанище в един град, за да финишират в друг. Пример е популярната българска регата „Кор Кароли“ (тази година тя се проведе с етапи: Варна-Балчик; Балчик – Св. Влас; Св. Влас – Бургас).
Оттук трасетата могат да растат произволно (колкото позволява планетата). Има трансокеански регати, като ARC. Една от най-известните регати – разбира се заради многото пари в нея е Волво Оушън Рейс, в която участниците стартират от Европа и в рамките на няколко етапа обикалят земното кълбо на изток, като пресичат два пъти екватора, за да финишират отново в Европа.
На другия полюс на размера са т.нар. стадионни регати (stadium sailing), където трасето е изключително късо, което прави състезание по-достъпно за наблюдаване и по-интересно за реклама.
Ветроходни болиди и плаващи каравани или с каква лодка мога да се състезавам
Горе-долу всичко, което плава и може да се движи с вятър, е годно за регата. Да описваме тук видовете лодки е твърде амбициозно и неподходящо за целите на статията. Интересното е как може целият пъстър свят на ветроходството да е подходящ за състезания.
Според вида лодки във ветроходството има различни категории, като две крайности (и до голяма степен обхващащи видовете регати) са еднотипните (one design) и различните – с коригирано време (handicap).
В повечето случаи (изключваме „развойния“ клас) целта е съревнованието да е между майсторството и стиковката на екипажите, а не между различните качества на лодките. В най-изчистен вид това се наблюдава в състезанията с еднотипни лодки, когато стремежът е идентичност. Краен вариант е определени производители за целия свят или размяна на лодки (което е срещана практика в match racing регатите). В по-свободните класове се измерват определени размери, които трябва да са еднакви и съответно се уеднаквяват механизмите за управление, материалите и др.
Най-популярният вариант за любители обаче позволява участие в едно състезание на много различни като тип, характеристики и ветроходни качества лодки. Отново има различни варианти. Възможно е яхтите да бъдат делени единствено по големина – като това е в известна степен справедливо особено що се отнася до по-тежки традиционни или типични круизни яхти. Според един физичен закон максималната скорост на всеки кораб зависи от дължината на водолинията. Това обаче не е вярно за съдовете, които могат да глисират (планират), каквито са спортните яхти.
С развитието на спорта се създават различни протоколи, по които се прави специализиран обмер от сертифициращи органи на всяка лодка (която изяви желание). Резултатът е получаване на число, което се явява коефициент при формиране на класирането. Относително прост вариант е число около 1, с който се умножава времето на финиширане на всяка яхта. Така бързата яхта често се оказва по-назад в класирането от яхта, която е финиширала по-бавно по реално време. Пълна обективност не може да се постигне, тъй като в различни условия обмерените характеристики имат различна тежест, а и промяната в реалните условия облагодетелства или едни, или други. При все това крайният резултат е система, в която всички могат да участват и то майсторството на хората да е от значение.
Тъкмо това е най-достъпният и разпространен вариант и в Гърция, като отдаването под наем на яхти е силно развито и достъпно.
За големината на екипажа
Има регати за самотници – без значение за големината на маршрута – включително околосветски обиколки. Има регати за „намален състав“ – като трансатлантическия Тустар, в каквато наскоро участваха Михаил Копанов и Диан Зайков и водеха убедително по коригирано време преди лодката с която се състезаваха, да потъне.
Като изключим този краен вариант, като махнем и макси-яхтите с техните огромни професионални екипажи, стигаме до нормална бройка 5-10 души за килова яхта. Тук от значение е както големината на яхтата, така и нейното оборудване – например наличието на симетричен спинакер изисква допълнителен екипаж за ефективното, бързо е безопасно боравене с него.
Професионалисти и аматьори
Има малцина професионалисти в безбрежния свят на ветроходството. В началото на октомври се проведе една регата – малка, регионална. Участваха 3-4 собственици на яхти, 1-2 инструктори, 20 яхти, 100-120 души, които платиха за това – платиха си бензина, за да стигнат до Кавала, наеха яхти, платиха такси, някои посчупиха яхтите и си платиха, някои дадоха допълнителни пари за инструктори. Около 95% са хора с различни умения. Хората, които стъпват на яхта за пръв път по време на подобна регата, често са повече от „професионалистите“.
Такива регати само в Кавала се провеждат 6 пъти всяка година. Има редица по-големи регати с много повече участници, в които отново основният състав е от инженери, ученици, програмисти, лекари, хора в логистиката и рекламата…
Собствено място тук заемат учебните екипажи на „Вятър и вода“, в които всеки участник преминава през всяка роля. Така представянето по принцип е влошено (заради липсата на специализация), но ползата за всеки един в разбирането на принципите и начините на управление при всяка маневра и всяко ветрило, е по-голяма.
Големият въпрос – да плавам на регата или само за удоволствие? Или да се състезавам само за удоволствие
Склонността на хората да са по-бързи датира някъде далеч. И ако може да не я проявяваме между светофарите или по магистралата – толкова по-добре. Няма да обясняваме кое е хубавото на състезанието. В една регата малцина стават първи. Какво ги кара да се връщат и да искат отново и на ново място и по-добре?
- ⚓️ Това да поплават с други екипажи със споделена цел
- ⚓️ Да понаучат нещо ново от по-бързите
- ⚓️ Да се повеселят – на бира и пица, на узо и салата, с китари и песни на яхтата
- ⚓️ Да задоволят онзи древен стремеж „да са колкото може по-бързи“
- ⚓️ Да се потопят в общество на хора, за които моряклъкът е майсторство, а не е само средство и извинение за стигане до следващата чаша ледено ципуро или, ако щете приказен залез
- ⚓️ Да се смеят, ядосват, надяват, палят, радват, псуват, празнуват
Достъпните форми
Лесно е да се включите в регата.
- ⚓️ Дълго време правехме неделни гонки, в които за 2-3 часа можете да изпробвате уменията си или хода на лодката с новите ветрила или новата идея за настройка.
- ⚓️ Популярен вариант е курсът „На регата с инструктор“, който провеждаме в две разновидности – базисен със стъкмяване грот и генуа и един ден предварителна тренировка (преди състезанието) и удължен – добавяме симетричен спинакер и още един ден тренировка.
- ⚓️ Предлагаме участие в по-големи регати – Егейска регата, Френдшип регата.
- ⚓️ С най-постоянните и запалени от вас сформираме отбори с фиксирани позиции, в които се правим на „истински ветроходци“.
- ⚓️ Планираме възможност да се включите и в match racing прояви.
Ако искате, елате на регата – само за удоволствие – и разберете. И имайте предвид, че желаещите обикновено са повече от наличните лодки!
Ако искате – недейте.
Но, моля ви, не слагайте състезанието отвъд границата на удоволствието.
Сподели
One Comment
Коментирай
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Pingback: Изкарах сертификат RYA Day Skipper, как да продължа? - Вятър и вода