Всеки ден много от вас ни се обаждат с въпроси толкова ли са страшни новите изисквания за пътуване в Гърция, как се случва преминаването на границата, какви са процедурите за PCR тестовете, по-опасно ли е да си във ваканция в Гърция, отколкото у нас, какви са мерките за безопасност там и въобще как се случва плаването с яхта в по време на Covid 19.

Както знаете, от средата на юни досега плавахме по няколко пъти из любимите ни дестинации – Спорадите, Йонийско море, Тасос. Затова помолихме част от екипажите да споделят впечатленията си от първо лице.

Някои от тях се качиха на яхта за пръв път. Други са част от приятелски компании, които плаваха с отделна яхта и наш капитан. Имахме дори деца между 5 и 16 г. възраст на борда.

В момента, за да пътуваме в Гърция, е необходимо да представим отрицателен резултат от PCR тест и да попълним онлайн формуляр (PLF). Освен това влизането в страната става само през ГКПП Кулата. Обратно към България е отворен и ГКПП Маказа.

Знаем, че на много от вас това им се струва твърде сложно, времеемко и плашещо, затова разпитахме нашите „моряци“ за мнения и препоръки.

Ето какво още споделят екипажите.

Добромир Андреев, плаване около Тасос, юли 2020:

„Чух от познати, че на границата са им искали и касова бележка за теста, освен резултатите от PCR-а. В някои лаборатории на касовата бележка са изписани часът и мястото на пробата и имената на изследвания на латиница. Пазете я и я носете. Възможно е да ви направят тест и на място.

МВнР отговаря бързо на чата във Фейсбук, така че за по-сигурно се обръщахме с въпроси и директно към тях.

Често пътувам до Румъния, знам езика и за мен между двете държави няма граници. В момента започвам да разучавам и Гърция. Няма никакво значение Кавала от коя страна на границата е. Опознаваш хората и местата и се чувстваш у дома.“

За всеки случай, ако това е изискването на властите, за да пътуваш и плаваш, то със сигурност не е кой знае какво.

Николай Петров (Тасос, юли 2020):

 „От една страна новите изисквания биха ме накарали да се замисля дали да пътувам пак в Гърция, защото цялата организация е натоварваща. От друга, още щом минахме границата, се почувствахме на почивка и  всички негативи изчезнаха.

Нямах никакви притеснения, макар че това беше не само първото ми плаване, но и първото шофиране в Гърция. Помогна ми това, че предварително по мейл и в разговори получихме пълна информация какво предстои. Всичко беше много добре организирано.“

Цветелина Гаврилова (Йонийско море, юли 2020):

„Напълно разбирам гърците защо поставят такива изисквания. На мнение съм, че ситуацията в България премина от едната крайност в другата. Честно казано май в момента е по-сигурно да си в чужбина, отколкото у нас. Там като че ли има повече осъзнатост сред хората да спазват правилата.

Пътувайки с непознати на лодката, си казах, че вероятно поемам някаква малка доза риск, но имах и вътрешна увереност, че хората са достатъчно разумни.

В Гърция интеракциите ни с външни хора бяха минимални. Спокойствие ми създаваше и това, че сме една група. Така че нямах никакво притеснение по отношение на ситуацията.“

Никола Димитров, който празнува 16-тия си рожден ден „под ветрила“ (Йонийско море, юли 2020):

„Плаването беше глътка въздух след обстановката предишните месеци. Единственото ни притеснение беше докато минем границата. И се изпари в момента щом я прекосихме.

Сега е още по-хубаво да се пътува, защото няма много туристи и е по-спокойно. Друго си е когато на пристанището сте само вие и още 3-4 лодки, а капитанът казва, че обикновено е пренаселено. Дори в заведенията посетителите са предимно местни. Затова се чувстваш по някакъв начин късметлия.“

Йоана Кехлибарова, плаване из Спорадите, юли 2020 (приятелска компания):

„Абсурдно е тези изисквания да ни спрат от пътуване и плаване. Откакто плавах за пръв път преди 6-7 години, за мен няма по-добър вариант за ваканция.

Тръгнахме ден и половин по-рано, за да сме сигурни, че ще стигнем навреме. Но изобщо не чакахме на Кулата. Минута и половина трая цялата проверка с преминаването на границата. Повече време ни отне да извадим документите от папката.

През по-голямата част от времето бяхме на борда на яхтата. Единственият ни контакт с външни хора беше в магазин или в заведение. Според мен това е най-сигурният начин на почивка. Освен това мерките в Гърция са аналогични като тези в България.“

Плаването е друг свят със свои писани и неписани правила

Цвети Гаврилова (плаване из Йонийско море) е убедена, че това е нейният начин на почивка. „Трудно издържам повече от 3-4 дни на плажа. Буквално ме съсипва мисълта за горещите часове на деня. За мен това не е пълноценна почивка. При плаването има много повече разнообразие. Беше достатъчно интензивно, за да имам нуждата един ден да не правя нищо след това. В същото време усетих времето на яхтата като истинска почивка. Десет дни не съм и помисляла за компютър. Нещо, което рядко ми се случва. Това абсолютно отдалечаване от средата дава възможност напълно да се освободи съзнанието,“ споделя Цвети и допълва, че с радост би изкарала и две седмици на яхта.

„Много ми хареса в Сами, столицата на Итака. Страшно ми допадна дивото нощуване на котва. Струва ми се, че дори успях да видя комета. По време на плаването за себе си открих и шнорхелинга,“ припомня си с усмивка тя.

В малкото пространство на борда са събрани няколко души, познати или непознати, които няма какво друго да правят освен да си говорят и да споделят времето заедно. Това създава различно усещане за свързване и преживяване. Затова плаването се усеща малко и като тимбилдинг, разказва Цвети.

„На лодката бяхме петима възрастни и пет деца. Предварително бях решила, че ако нещо не ми харесва, ще отида на носа на яхтата и ще се усамотя. Но действително нямаше нито един момент в това пътуване, в който да имам желание да се отдръпна. А не смятам себе си за екстроверт. Децата много ме впечатлиха като поведение, така че накрая на преживяването и аз самата се изненадах как добре се е получило,“ усмихва се Цвети.

Пътешествието из Йонийско море е второ ветроходно приключение и за Никола. За пръв път се качва на яхта на 11-12 г. Не се притеснява от морската болест, защото има медикаменти и „не е нещо, от което да го е страх човек“.

„Плавахме заедно и с малки деца. Те изобщо не усещат това, което наричаме морска болест. През цялото време бяха във водата, щъкаха на борда или си рисуваха в каюткомпанията“, твърди Никола.

„Беше много, много хубаво и вълнуващо да си празнуваш рождения ден на яхта, защото е нетипично. Знаеш, че ти си един от малкото, които могат да се похвалят с това. Страхотен подарък е. През цялото време си буквално на метър от морето и чувството е уникално,“ хвали се Никола.

Казва, че обичайното му място на борда е зад шурвала. „Бих искал и още да се науча, макар че аз вече си знам как се кара яхта,“ решително заявява той.

Сестра му Елица Димитрова (13 г.) също предпочита да има повече непознати на борда, за да може да завързва нови приятелства и да опознава различни характери.

„Когато си на лодка, прекарваш повече време в морето, скачаш от лодката, плуваш повече, гледаш рибите под водата. На плажа можеш да се разхождаш повече, да си почиваш, но плаването е много по-приключенско. Разхождахме се и по брега. Капитанът ни казваше колко време имаме и ни даваше час за вечеря,“ разказва Ели.

„От местата, на които спряхме, най-много ми хареса Итака. Имаше много лодки, беше уютно и мъничко с много цветни къщи. Особено много ми хареса Закинтос. Като сравниш небето и водата, ти се струва, че нямат нищо общо. Небето изглежда лилаво, а морето синьо. Беше уникално,“ разпалва се Ели.

„И освен това аз управлявах лодката повече от брат си,“ категорична е тя.

Йоана Кехлибарова е с приятели на борда из Спорадите. „С капитана сме плавали и преди и усещането беше все едно сме във ваканция една компания“, разказва тя.

В началото са се притеснявали дали и как ще се прояви морската болест при двама „новобранци“ на борда. Вълните също са предразполагали за това. „Не само, че нямаше драми, но всички бяха през цялото време усмихнати,“ категорична е Йо. Едва са успели да ги свалят от лодката и вече планират следващото плаване през октомври. Влюбили са се в заливите около о. Скандзура. В отговорна на молбата ни да илюстрират разказа си, казва, че много са се забавлявали и не е останало време да снимат.

Животът е кратък и човек трябва да опитва колкото се може повече хубави неща, казва Добромир Андреев.

И той, и Ники Петров вече планират следващите пътешествия с приятелски компании. Пак около Тасос.

„Маршрутът е просто перфектен за хора, които за първи път виждат ветроходна лодка на живо, камо ли да се качат на такава. Когато разказвам на приятели, осъзнавам колко много съм научил за тези само три дни. Лодката и капитанът бяха на място, храната ни чакаше. Всичко, което трябваше да направим, беше да се качим на борда. Нямам думи да опиша цялото преживяване, а смея да твърдя, че си изкарвам прехраната с думи :))“, разказва Добри Андреев.

„Детайлите по управлението на яхтата ми бяха особено интересни – процедурите по вдигане и пускане на котвата, работата с въжета, настройката на ветрила. Това за мен беше по-вълнуващо дори от самото плаване“, допълва Ники Петров.

Според Добри Андреев ветроходството е отделен свят със собствени правила. „Хубаво е човек да вникне в тях, за да може най-малкото да разбере любимите си приключенски романи,“ усмихва се той.