

Малката ни, вълнуваща се и ангажирана ветроходна общност разбра новината още в четвъртък (25-ти март). Датата на отплаването на българския участник – Михаил Копанов и собственика на яхтата – Румен Котов за старта в Плимут съвпадаше с датата на обявяване на окончателното решение от страна на организаторите от Англия (26-ти март) – ще има ли регата, или – не.
Сега става ясно, че дни преди организаторите официално да обявят решението си на страницата на регатата, Мишо и Румен са знаели какво ще е то. И не заради предчувствие, а от изпусната информация от кухнята на организаторите.
Причината за отлагането на регатата НЕ е ситуацията с covid-19! Причината за отлагането на регатата е травиална и стара колкото света – липса на достатъчно пари, липса на достатъчно постъпления от входящите такси на участниците, за да носи регатата рентабилност.
Горчи! Ужасно горчи , че характерът и организацията на една регата с традиции като OSTAR се принизява и оприличава с финансовите проблеми на квартална дюнерджийница, която няма да работи лятото, защото няма достатъчно клиенти.
Всички участници в регатата са в постоянна комуникация един с друг по време на подготовката (вече две години). Не щеш ли, при поредната комуникация с един от тях, директорът на регатата „се изпуска“, че за да е рентабилна, в регатата трябва да участват поне девет състезатели. Те обаче тази година са само седем!
Уви! Резултатът е ясен! По тази причина регата няма да има! Организаторите използват covid-19 за алиби, защото с това оправдание никой не може да им каже копче, докато същинската причина е money, money, money. Това е положението!
През 2020, когато трябваше да се проведе юбилейната регата (60 години от първата изява), регистрираните участници бяха повече от дозина. След отлагането на регатата за тази година, участниците, които се регистрираха, намаляха наполовина. Наполовина намаляха ентусиастите и сърцатите мореплаватели, които решиха да посветят втора поредна година на подготовка за регатата.
За да научат преди дни, че въпреки всички разходи на емоции, търпение, време, финанси, доверие, мигове с близките, регатата се отменя за втора поредна година! Всичко е било на вятъра!
Дали?!
Петима от седемте тазгодишни участници решават все пак да доплават с яхтите си и да се съберат в Плимут. Разбрали са се и са се организирали на 9 май (когато трябваше да е старта на OSTAR) да стартират в една тяхна – лична, импровизирана регата, която с голяма доза ирония са нарекли NOSTAR. Регатата ще е със същия маршрут, със същия финал в Ню Порт, ще се проведе по същото време, но с техни собствени, вътрешни правила и организация.
По всичко личи, че регатата, която тези симпатяги замислят, наистина ще се случи. Те ще си направят това плаване. Ще го проведат, защото моряшкият дух на тези хора не може да остане вързан на сушата за трета поредна година.
Последните дни петимата канят Мишо също да се присъедини, но по ред причини отговорът на Мишо е отрицателен.
Ясно е, че догодина тези свободолюбиви и темпераментни моряци са изгубени за каузата OSTAR 2022. Дано да има нови ентусиасти, които да ги заместят!
„Написах на организаторите едно писмо…Възможно е да се засегнат… Написах им, че моряшкото сърце не може да се замести от сърце на счетоводител. Няма как да стане!
Написах им, че вече втори път се готвим за OSTAR, че правим разходи… Сега ги правим втори път. Кандидат-участниците са два пъти по-малко от миналата година. Предстои отлагане за трета поредна година. Много вероятно е тогава въобще да няма желаещи…
Въпреки това, аз ще запазя депозита си за участие за следващата година. Нека видим, какво ще стане!
Просто отлагаме за догодина! Ние не можем да се откажем! Просто няма как да стане тази работа! Ние не сме от хората, които се отказват!“
Текст: Ясен Димитров
Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.
Pingback: Курс "Спинакери" » Вятър и вода