Първото ветроходно състезание с участие на “Вятър и Вода” вече е зад гърба ни. С много научени (и ненаучени) уроци, с много прекрасни и неописуеми с думи мигове приключи 56тата ветроходна регата “Трети март” за лодки Ял 6.

Започваме с реверанс към нетърпеливите към статистиката и числата: първи (но не за първи път ) стана екипажът на буркаския шкипер Михаил Копанов. На второ място се класира софийски екипаж с шкипер Иван Георгиев, а на трето Николай Станев от Балчик. Лодката, която се състезаваше за нашия “клуб”, е на 19то място в крайното класиране от общо 23 екипажа.

Въпреки класирането ни в дъното на списъка имаме много неща, на които да се радваме, а и такива, с които да се похвалим.

В класиралия се на второ място екипаж се състезаваше Ненчо, на когото ще разчитаме да понаучим някоя и друга тънкост за това как се става втори. Разбира се и шкиперът, който е наш приятел, също ще помага. Щастливи сме, че можем да черпим подобен опит.

“Вятър и Вода” участва с две лодки – “Вода” се класира на седмо място с екипаж от наши приятели под ръководството на Димитър Василев. Така че това също е лодка, която е показала, че може да плава бързо.

А сега, малко повече за изцяло нашата лодка – “Вятър”. На нея плавахме: Петя (носови), Марто Павлов (рейкови), Марто Хараланов (на стаксела), Петър Шишков – Насекомото (на грота), Добрин Енчев (на руля ни, ювелирно наточен от Наско).

Първата добра новина е, че участвахме във всички гонки. Това ни даде опит, знание къде сме, желание за развитие не само като ветроходци, и популяризатори на ветроходството, но и като състезатели. Официално записахме “Вятър и Вода” в състезателния ветроходен свят. Направихме първата крачка. Някои твърдят, че е най-трудната.
Втората новина, която да зарадва нас и приятелите ни, е една страхотна тенденция: резултатите ни показа движение само напред. На първата гонка не можахме да финишираме – счупихме гик на десетина метра от финала. На втората гонка заехме 21во място. На третата 13то, а на последната – 12то. Борбата ще е да продължаваме нагоре и напред.

Третото е трудно да бъде описано накратко в новинарски стил. То е свързано с преживяването, което имахме, и всичките малки нещица, които само ние петимата ще разбираме, само нас ще топлят и разсмиват – нас и хората, които бяха наоколо – Бисо, Страхо, Ванката, Ненчо, Иво, Оги, Емо, Благо и още много други, на които научихме (или не) имената. По тази трета точка чакайте разказ с още много снимки.

Във “Вятър и Вода” чакаме следващата регата.