ARC Europe 2019: Къде свършва морето?

Като малък имах една книжка „Къде свършва морето, къде започва небето?“. Малко момиченце неуморно задаваше подобни въпроси, а баба й с търпение и грижа й отговаряше. На колко много въпроси нямаме отговор, нищо че сме вече зрели хора! Бабите ги няма вече, а нашите деца започват настоятелно да питат.

Океанис катери силно накренен във ветровития, но слънчев ден. Вятър от 25-30 възела и диагонална вълна. Стоя вторачен във водата, яхнал наветрения борд зад щурвала. На всеки 5-10 минути някоя по-наперена вълна се изрепчва на Океанис, гребена й се пречупва, рязка струя ме зашлевява и из целия кок-пит се разхвърчат едри капки като счупено автомобилно стъкло. Щормачките (горнище и долнище) са ми нови и ми доставя мазохистично удоволствие да чакам следващата вълна да ме облее.

„Прокопий“ си следва чинно курса към Азорите. Става все по-добър този автопилот! На Ненчо не му се стига в Азорите. Предполагам на Митака също. И за двамата там ще е краят на плаването. Ненчо ежедневно отбелязва колко му харесва океанът. Като се има предвид, че Ненчо не е много по споделянето на чувства и мисли, значи е сериозно разтърсен.

Милите до финала намаляват, стимулът за последен напън се засилва. Но в същото време като че ставаме по-замислени всички.
Продължавам да гледам отблясъците на вълните. Поредна вълна ме залива. Солена е. Вече всичко е солено. Лицето ти е солено, дрехите ти са солени, чашите са солени, целият Океанис е солен. Цялата палуба е в засъхнали кристали сол – като кулинарен шедьовър е. Сляла се е с океана.

Когато се събудим на обяд за вахта, около нас е само океан. Когато се събудим вечер – също океан. Плаваме повече от седмица все в една посока и около нас е все океан. Не знам дали си давате сметка какво ти носи това усещане. С останалите лодки не се виждаме. Всъщност коя е реалността около нас, тази на океана или тази, която оставихме преди да се отправим към океана!?

Nika е недостижимо напред. Семейство с голям син. Браво на хората! Дидо казва, че ако знаят как да си карат X-а, трябва да ни водят с дни. Sea Flute са като нас – само мъже, приятели. Карат добре. Голямо гонене пада. Ставаме и си лягаме с въпроса колко мили ни е разликата.

От 4 часа организаторите бавят репорта с напредъка на лодките. Неведението е мъчително. Не ги виждаме на плотера. Чакаме. И междувременно се чудим дали да не разрифоваме някой сантиметър повече от генуата. Измеримата ни цел е да стигнем Хорта преди Sea Flute. Ясно е, че ще караме до дупка, нищо, че коефициентът им е много по-добър и най-вероятно ще ни изместят в класирането.

Така ми хвърчат мислите днес. Не са много в никакъв случай. Пожелавам ви го. Ако не сме първи, ако не сме и втори, това дали означава, че сме загубили!? Какво точно да сме загубили…когато около нас е само океан…

А къде свършва океанът…бабо?

SY Oceanis
Ясен, 24.5.2019г., 3:18 ч. българско време

Тук можете да следите новините от „корабния дневник“ на Океанис и да прочетете интервютата с екипажа, които ще публикуваме (цък).

Повече за участието на единствената българска лодка в ARC Europe 2019 (цък).