Прилагам едно стихотворение, което написахме по повод плаването ни :))
⚓️⚓️⚓️

Ден първи от нашето морско приключение
Започна без капчица напрежение.
Нямаше ник’во морско вълнение,
а ние бяхме заредени с мноу настроение.

Вдигаме за Жорката тост,
който във Волос ни беше хост.
Посрещна ни като най-очаквания гост
и ни пожела да не сме „lost“.

Вкусно болонезе небцето ни погали,
порейки вълните в Северно Споради.
Добри на вахти ни разпредели,
за да може повечко да си поспи.
Уви!
Будихме го, когато ни скимне
И окото му не можа да мигне.

Залив след залив, вълна след вълна
ние пристигахме в малки селца.
Дядовци, баби и мяукащи котки,
всички ни гледаха как бутахме лодки.

Мръсна жега в каютите пак
сутрин, обед, та чак до мрак.
Слънцето жарко жари
и на Венци и Еди гърбът не пожали.

За да сме добре въоръжени
извадихме всички мехлеми.
Лосион по краката,
скок във водата,
джин в ръката,
вятър в косата,
копнеехме в петък за заплата
и гръцко лавраки в устата.

Сутрин Тони палачинки бърка,
някой от каютата хърка,
Митко котва пуска,
Боги бисквитки хруска,
Ванчето нагоре и долу препуска,
а Вики и Алекс чакат закуска.

Ай да правим поворот,
че без сянка не е гот,
по челата ни избива пот
и преминаваме на следващ оборот.
С Вятър и вода това ни бе поредно,
но не и за последно.

⚓️⚓️⚓️