Срещнах „Ял” на брега на Искъра. Видях го да си почива спокойно при залез слънце. Погледах го известно време без да го доближавам. Сякаш не беше дошъл моментът … Оставих го сам с водата. На следващия ден го заварих различен – облечен в бяло, нетърпелив да ми покаже, да ме запознае с непознатото, със страха ми, с … Настъпи моментът! Преглътнах тревогата си и реших да Му се доверя, хей така! Прекрачих го, прага на моя праг!!!

И тогава „Ял” ме запозна с Вятъра, така вятърничав и приятно капризен, игрив и поривист, безсрамен и все пак милостив към вълнението ми. Видях го да си играе с водата, с уморените, но нетърпеливи ръце, със косата ми, с душата ми, с тялото ми…

Жив да си Ветре, и свободата ти, и волността ти!”

Поздрави,