Среща с мурена

Една сутрин това лято на пристанището на остров Тинос чувам някаква суетня. Дремя в кокпита и не ми се става, защото цяла нощ вятърът беше приличен и с едното око и ухо съм бил нащрек. Но шушкането на понтона на метри от мен ме прави още по-любопитен. Гледам съседите ни от катамарана – симпатична млада двойка французи са се навели над нещо и го ръчкат с канджата по онзи начин, когато очакваш нещото да шавне всеки момент и да те захапе за глезена. Довличам се, поздравявам сънено и също се навеждам над нещото. Брееей, че твар! Риба ли е, рак ли е, едно ли са, две ли са?! Французинът разправя, че се е натъкнал на него преди минути. Видял го между понтона и поплавъка на катамарана – там, където притискащият вятър беше посъбрал и още сума ти водорасли и клечки. Извадил го с канджата и ей го на!

Предполагам сме приличали на чудати герои-гамени на Марк Твен, защото веднага привличаме вниманието на случаен минувач, който с ръце зад гърба си прави сутрешната разходка по понтона. Щом зърва находката ни, поздравява и живо се  интересува откъде сме я взели. Грък е. Междувременно и останалите от екипажа се събират около нас.
Гръкът обяснява, че голямото животно е риба, която на гръцки се казва „мурена“, но за съжаление не знае как е на английски. Ние българите грейваме, защото и на български е така и още няколко пъти го натъртваме на французите, които гледат въпросително, очевидно неправещи никаква асоциация. Не че ние правим.

Гръкът продължава, като казва, че е хищна, има много остри зъби и още по-силна захапка. Била много опасна, защото често се преструвала на умряла лисица. След като я уловяли, рибарите я зашеметявали и я пускали на земята или в дъното на лодката. След време, когато я мислели за умряла, посягали към нея, а мурената с едно рязко движение се усуквала, захапвала пръстите им и редовно ги оставяла без тях. Ние гледаме с вдигнати вежди, а гръкът с вид на мъдрец заключава, че където и да видим гръцки моряци без пръсти, това бил спомен от срещата им с такава мурена.

Ние гледаме ту гръка, ту нашата мурена и ставаме  още по-подозрителни, че е умряла. Мислим си, че нощеска явно в изблик на огромен глад е поела доста голям залък. Но гръкът продължава да ни удивлява, като казва,че не големината на жертвата е вероятната причина за смъртта на мурената. По-скоро жертвата се е оплела в рибарска въдица, след което е била нападната от мурената. Кукичката се е закачила в гърлото на мурената и най-вероятно е довела до смъртта и на двете животни.

Към групичката се присламчват още хора, което е стимул за Добри да се пошегува с тях. Скрива два пръста от ръката си, все едно че са отхапани, сочи със същата длан мурената и се обръща към тях: „Come closer! Touch it! Not dangerous!*

Сега разглеждам снимки от лятото и проверявам в интернет. Мурената се води хищна риба от семейство змиорки. Ловува нощем и затова не я срещаме денем. Плаши се от хората и се крие по цепнатините или се заравя в пясъка. И на много места по света се приема за голям деликатес А в главата ми само онази песен: „Morena morena I give you my Love“

Текст и снимки: Ясен Димитров

*Елате по-близо! Докоснете я! Не е опасна!

Обратно към Истории от корабния дневник