В книгата си „Империята на моретата“ Пол Гимар казва, че има една „раса“ мореплаватели, които никога не пристигат окончателно, никога не се завръщат.
На 330 морски мили преди португалския бряг, аз знам, че една част от мен никога няма да се върне там, откъдето тръгна…
Океанис продължава пътя си така, както може и така както искаме от нея. А вярвам всеки от нас иска много от яхтата и от себе си, за да пристигнем максимално бързо.
От Азорите до Португалия имаме само северен вятър и ще продължава да е така до край. Преди тръгването от Санта Мария подготвихме яхтата за непрекъснат ляв халс, като напълнихме само левите резервоари с гориво и преместихме тежките неща на ляв борд. До момента карахме на 15-20 възела вятър. Очакваме вятърът да духне до 25 възела и да дойде по-насрещно следващите часове.
Когато позволяваше отваряхме и code 0-то. Но вече и той е прибран. Рифовали сме и грота, и генуата на макс. Правим около 9 възела скорост. Острите курсове не са по вкуса на Океанис, но има ли избор?!
За съжаление ригърите, които ремонтираха вантите на Океанис на Азорите, са си оставили ръцете. Не са стегнали добре вантите и сега при този ъгъл на вятъра и напрежението върху наветрените, подветрени се лашкаха като въже на църковна камбана с все краспиците по тях.
Час по-късно Дидо забелязва, че V вантата на наветрената страна е започнала да се прокъсва. Изумен съм как успява да открива подобни неща! Зумвам с фотоапарата и правя снимка. Една от жиците на проволката действително се е скъсала и е въпрос на време и другите да тръгнат.
Дидо прецени, че ако продължаваме така, лодката няма да стигне безаварийно до Лагош. Наложи се да тръгнем наобратно, за да сменим халсовете и да натегнем последователно вантите. Дидо изнамери от немай къде парчета проволки за ванта, с флекса пригоди едно парче за „бай-пас“, пили сума ти крокодилчета, докато паснат на ширината на вантата.
Отново качихме Дидо за ремонт на мачтата по време на плаване на грот и геноа. По мои сметки загубихме само миля и половина и по- малко от 15 минути в това упражнение. Пак сме в играта, макар и с едно на ум. Дано следващите дни, подсилена по този начин, скъсаната V ванта издържи.
Настроението на лодката се завръща след като първите 36 часа Маги, Стефан и Илиян паднаха жертва на морската болест. Болно бе човек да ги гледа, представям си какво им е било. Въпреки това се опитваха да са полезни и в работата си с въжетата и ветрилата, и с ежедневните си задължения. Днес за първи път ядоха и първо, и второ, и поляхме със „структурираната“ ракия от био-ягоди от колежката на Маги. Дори си пуснахме музика по случая. Значи сме добре!
Виждаме перки на акули, делфини ни ескортират по време на нощните вахти, а тук те са на цели пасажи. Една птичка вчера кацнала на масата в кок-пит и почивала десетина минути. Била гроги, завалията. Дидо и Стефан не мърдали през това време, за да не я изплашат. Дидо успял да я снима.
Океанис – грозното патенце сред Х-овете и Oyster-ите на основните ни конкуренти продължава да бъде нашият красив лебед. Очевидно, че и останалите екипажи от флотилията карат до дупка! Манел – един от организаторите – призна, че преди старт всички са първи приятели и споделят, че приоритет е да стигнат здрави и безаварийно до крайната точка. Всички обаче карат юнашката и първа тема на разговор след финала става Хендикап системата, коефициентите и подреждането.
Не мога да не завърша с началния абзац от книгата на Пол Гимар, която открих в библиотеката на Океанис (чувствам се засегнат, че никой до момента не ми го е бил препоръчал):
„Тези, които наивно вярват, че всичко морско им е чуждо, тези които си мислят простодушно, че връзката им с морето ще се ограничава винаги с летните къпания и порцията кефал, тези, които искрено си въобразяват, че винаги и съвсем твърдо са стъпили на сушата, тези, които не знаят, че морската болест е прилепчива като любовта и също тъй неразумна, нека всички те да внимават: океанът е на прага им, а те и не подозират това“.
S/Y Oceanis, Ясен
10.6.2019, 18:30 UTC
Още новини от „корабния дневник“ на Океанис – цък.
Вижте как вие също можете да сте на борда на Океанис из Средиземноморието още това лято (цък).