Океанис продължава ARC Europe 2019 без генакер и код 0, малтийската „Nika“ повежда

Океанис продължава плаването си към Азорите с пълна сила. Животът на борда стана много интензивен и забързан, откакто излязохме от безветрието на първите два дни.

Сутринта на 17 май се поздравихме с „Добро утро“ с Дидо и то наистина стана такова. Дидо обясни, че най-накрая ставаме свидетели на нормално стандартно океанско време. За съжаление то се случи в нощта, когато Nika ни задмина с много добро нощно плаване на платна или доста по-късно изключване на двигателя. За нас остана предизвикателството да вдигаме и караме на платна, на каквито не бяхме карали преди – генакер и код 0.

Дидо хем не иска да ни оставя сами, хем и той е човек и трябва да спи. Доверява ни се, няма как. От тогава до момента пред нас има само една мисъл, как да имаме възможно най-висока скорост, с най-оптимален VMG и най- директен курс.

Обещаваме си да задминем Nika за една вахта, но успяхме просто да не й позволим да напредне. Имаме вятър подходящ за спинакер и спинакер-гик, но за съжаление Океанис е единствената лодка или една от малкото, които нямат. Това ни лишава от сериозно преимущество.

Търсим начини да компенсираме с повече каране на ръка и да не щадим сили за повече маневри и комбинации с платната. Така започваме да развиваме скорост по-висока от вимпелния вятър и VMG равно на реалната ни скорост. Натрупваме и умора.

Вътре на вахтите също се редуваме да караме през 15 мин, защото е уморително да държиш концентрация. Правим и първите броучове. Пореден удар по доброто ни представяне е ролката на спинакер-фала, която очевидно се е деформирала от напрежението и не работи. Едва прибираме генакера с цената на две прогорени длани.

Дидо решава малко преди залез да се качи на топа на мачтата при 15-20 възела вимпелния и да пробва да реши въпроса. При амплитуда от около 8 метра на мачтата Дидо се прибра, но и двете ролки не работят. Оставаме автоматично без генакер и код 0.

Вчера (18 май) яхнахме циклона. Океанът имал и други лица и ни ги показва. Започваме да правим скорости до 16 възела при спускане по вълните. Вълните са големи, но като никой да няма време да ги гледа, защото всичко е концентрация.

С Ненчо правим по два опита да караме без авто-пилот на нощната вахта, но резултатът са нови броучове и неспящ Дидо. Аз лично изживявам катарзис на усещането си за умение да управлявам яхта. Губим доста от останалите лодки, защото за разлика от тях, ние не можем да караме директно към целта.

Днешния 19 май идва с много учене в движение и най-накрая свикваме и можем да сме достойна отмяна на Дидо в поддържането на пълни курсове и „пеперуда“. Дидо се сети хитър начин да използваме стей-сейла на пеперуда, като изнесем гика навън с превентър и вържем шкота на стей-сейла през него. Развихме скорост, която накара Дидо да се тормози, че толкова късно се е сетил.

Преди часове вятърът завъртя и ни позволява да караме на халф, което е нашата сила. С горната суха, техническа информация дано става ясно, че правим каквото можем макар и в дъжд, вятър, вълни и недоспиване. При всички случаи предпочитаме да ни навиква Дидо в океана, отколкото жената в къщи 🙂

Към този момент ни остават още 1000 мили до Азорите.

SY Oceanis
Ясен, 20.5.2019г., 3:23 ч. българско време

Тук можете да следите новините от „корабния дневник“ на Океанис и да прочетете интервютата с екипажа, които ще публикуваме (цък).

Повече за участието на единствената българска лодка в ARC Europe 2019.

Вижте как и вие можете да се качите на борда на Океанис.