

За момент новините на сайта ни станаха нещо регулярно. След това – отново двуседмично мълчание. Ако не минавате край язовир Искър, Кавала, Спорадите, покрай южнотото Черноморие, ако не забелязвате новия слайд – за пътуването към Корфу, ще си кажете, че нищо не се случва. Каква обаче е истината.
Имаме печеливш от регатата за голямата награда – помощник-шкиперско място към Спорадите. През целия ден времето беше влудяващо. Нямаше почти никакъв вятър, а когато се появяваше – това ставаше от все по-изненадващи посоки. В резултат съдийският екип (а именно съдия, бански, мегафон, часовник, тромба, котва) обикаляше залива пред къмпинга като празна линейка. Стартовият знак беше ту стартови, ту първи, то втори. Стартовата линия се люшкаше напред назад…
Равносметката е следната. С малко закъснение пуснахме първа гонка. След лош старт в крайна сметка я спечели Киро (и неговият славен екипаж, разбира се). Започна голямото чакане. Пуснахме втора гонка. Малко преди старта надеждата за вятър премина в набиращо сила отчаяние. Десетина минути по-късно гонката беше прекратена. Ново чакане. Уговорки какво правим, как продължаваме… „Може би ще опитаме отново другият уикенд, стартовите такси ще важат за следващата регата, да почакаме още малко…“ Част от шкиперите и екипажите си разотиде. Внезапно привечер духна. Веднага влязохме. Пуснахме старт и след първата обиколка лилавият цвят на небето и приближаващите светкавици ни мотивираха да прекратим. А началото беше интересно, оспорвано и обещаващо. Роко (щкиперът на втората към момента лодка) предложи да приравним преднината на Киро с победа.
В крайна сметка – преди малко Кирил Исаев премина покрай Кира Панагиа…
След участието ни в регата „Калиакрия къп“, за което писахме в преходния етап на страницата ни (и е крайно време да прочетете новината 🙂 ), Кор Кароли е поредната голяма българска регата, в която имаме възможността да трупаме опит. Сега това се случи благодарение на Чефо – шкиперът на яхтата Аура (и той се клатушка в момента край Спорадите с нашата флотилия). С екипажа си в състав Ив, Силвето и Ненчо, Стефан и Аура оставиха доста от по-опитните екипажи и по-наточените лодки зад себе си по време на първия етап от Варна до Несебър.
Вторият етап също премина интересно и да кажем поучително. Стартът трябваше да бъде даден вечерта. Съдиите го отложиха заради очаквани много силни пориви. Обявиха го за 5 сутринта. След краткото спане и търсенето (слепешком) на стартовата линия се оказа, че чакаме да съмне. Стартирахме в 6:10 сутринта с рязко засилил се вятър. Силни пориви и сърдито море ни подхванаха от самото начало. Лодките се пръснаха – бързите и големите отлетяха напред, а малките се клатушкаха и подскачаха в опашката. Думите на един приятел ( и шкипер на една от големите яхти) „ще ви е трудно утре“ добиха особена плътност (последната дума има и пряк смисъл). Краят на сухия режим на Аура (говоря за най-популярния симптом на морската болест) беше оповестен от новоприсъединилия се член на екипажа – Добри.
Интересните моменти продължиха с попадането на голямата ни геноа във водата. След това Ненчо и Чефо също решиха да си прочистят стомасите, докато Ив се беше скрила упорито вътре, а Силвето гледаше ужасено какво правят „силните“ на борда. След като излязохме над Емине, нещата хич не се подобриха. Пред перспективата от оставащите много часове път към Балчик, дружно решихме да оставим славата другиму. Денят за нас продължи в тихо заливче до нос Емине, плуване, спане, обяд. Привечер се прибрахме в Несебър, за да преброим стигналите и върналите се, както и да научим за счупени мачти и други интересни моменти…
Както се казва, макар и цитатът да е по друг повод, така се трупа рутина…
Освен това:
Трудно стигаме до компютър и Интернет. С вятъра и във водата сме. Намерете ни. Елате.
Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.
Pingback: Ветроходство през октомври - vetrohodstvo.com
Pingback: Републиканско първенство катамарани 2013