Морска база Синеморец – първи стъпки
Черно море е третата дестинация, на която предлагаме възможност за ветроходство и водни спортове. Новината за празничното откриване ще дойде до дни, а може би и часове. Тук накратко ще ви запознаем с някои от колоритните етапи на подготовката.
Първото забавно и впечатляващо нещо беше товаренето. Тежката му част се случи на язовир Искър, където качихме спасителното лодка и един катамаран “Хоби кет 16″ на ремаркето. Получи се тази арт композиция. (ако правилният термин е например “инсталация”, моля да ни извините).
След като натоварихме това чудо, ударихме по едно питие при Жоро и Ваня, позяпахме Италия-Англия и малко преди да свърши отидохме да спим. Трябваше да тръгнем към 4:30 на следващия ден.
Станахме криво-ляво, потеглихме и малко преди Пазарджик спукахме гума. Или по-точно сътворихме някакъв чудовищен балон (в района му викат жаба). Това се случи някъде в 5 и нещо. Ненчо остана да пази, а аз отидох да търся гумаджия. След дълго обикаляне, пиене на кафе и т.н. към 8:15 се появи майстор, който евентуално можеше да ми помогне. Купих две колела, които изглеждаше, че може и да станат. Не станаха. Извадихме генератора, извадихме инструменти, напазарувахме и още от Пазарджик и започна преправяне на джантите. Комичната картинка изглеждаше приблизително така:
В крайна сметка след много пот гумите бяха сложени. Подкарахме нататък. Карахме цял километър и повече преди да ни сполети следващата авария. Торсионът се оказа слабичък за ремаркето, катамарана, спасителната лодка, че и гуми 13ки. Успяхме някакси да се провлачим до под един мост, където мантинелата беше прекъсната и имаше сянка. Аз отпраших към София в търсене на ново ремарке. Закачих го и тръгнах обратно, а с мен си водех и Мартовците – за да помогнат в претоварването и после да се върнат. Решихме, че няма да разтоварваме целия панаир, а направо ще вдигнем и сложим едното ремарке върху другото. Звучи лесно. Не беше. Потеглихме. На раздяла спряхме при Макдоналдс, където срещнахме жандармеристите, които рано сутринта бяха бутнали ремаркето ни от крика в желанието си да помогнат.
При Дима и Краси в Синеморец пристигнахме около 4 без нещо. a.m. Както му викат. Слънчасали, зомбирани и недоспали започнахме безумните маневри да вкараме прекрасната си композиция в двора. След много мъки успяхме. Легнахме си почти точно 24 часа след тръгването от язовира. И сигурно 36 след тръгването от София. На следващия ден се захванахме да разтоварим. Освен всичко имаше нужда и от ремонти по катамарана, който пострада при всичките товаро-разтоварни операции. На снимката можете да видите малка част от катуна, който сътворихме. Не се виждат спасителната лодка, двигателя, генератора, малкото ремарке и ветрилата, които бяха надлежно подредени из най-различни кътчета на двора. И това престоя няколко дни. И Дима и Краси не само че не измрънкаха, ами ни хранеха царски. Благодаря!
След всички пътни приключения се връщам седмица по-рано, когато отидох до морето. Вече се беше задвижила идеята да отворим ветроходна база на Черно море, но всичко беше някак много на хартия. Отидох, разгледах тук-там и се уверих – това е плажът. Не е добър за сърф казват, труден е за ветроходство и каяк. Не затова. Просто това е плажът.
Продължавам нататък. Положихме основите. Дълбоко. Сглобихме скелета. Сложихме обшивка. И това е само началото. Последната снимка тук е от преди седмица. Но толкова засега. Имаме вече снимки с плаващи катамарани и каяци. Но това бяха първите стъпки. Понякога изнервящи, понякога смазващи, но след време забавни и смешни. Скоро ще има още новини.
Важното е, че сме на Синеморец. Чакаме ви с катамаран и каяк. Обмисляме да прибавим наргиле и кафе на пясък. За колорит, разкош и пълна наслада.