ARC Europe 2019: Пълно безветрие или море на спокойствието

Вече 36 часа Океанис напредва през Атлантика. В безветрие. За съжление съществена част от това време прекарваме в моторене на грот. Голям късмет е, ако подухне повече от 6-7 възла и успеем да прибавим и геноа. Само два бяха моментите, когато можахме да опънем красивия 250 квадрата генакер и CODE „0“-то, и то по-скоро Дидо да ни запознае с тези платна и как се работи с тях, отколкото защото имаме реални условия за тях.

Безветрието със сигурност ни мъчи. Всеки от нас си е представял жадуваното плаване да протича под платна. Ако нещо ни липсва, името му е вятър.
Същевременно океанът не спира да е жив и да се движи. Океанът е красив. Безветрието не значи спокойна вода и ясно небе. Вълни има, даже и вятър има, но той е недостатъчен да носи 27-тонния Океанис само на платна.

Най-близките до нас хора са екипажите на Х-а (Nika) и Дудука (Sea Flute) , но нямаме зрителен контакт. Виждаме ги като единствените 2 лодки на плотера, защото системата засича морски съдове на максимум 12 м.м.

Очевидно копират ходовете ни, защото всяка малка промяна в посоката и скоростта ни бива последвана от тях, а и защото вече имат респект към Дидо.

Започваме да се майтапим докъде ще ни стигне горивото. Очевидно всички екипажи имат същата стратегия като нас – да моторят през дупката от безветрие, докато стигнат до заветните въздушни маси, които да ги изстрелят на изток. Подозираме, че в следващите часове доста лодки, щат не щат, сте изключат двигателите, за да спестят последни количества гориво за краен случай.

Най-болезнено безветрието се понася от Дидо, който се чувства гузен, че моторим. Това не е естествено за една ветроходна яхта. Въпрос на часове е да вземе решение да изключим мотора и да продължим с каквото ни предложи вятъра.

Океанът е избрал това начало за нас. Приемаме го философски. Така имаме необходимото спокойствие да се запознаем с яхтата, с вахтения живот, с живота около нас. Вахтите са по двойки: Дидо и Митака, Ненчо и аз, като се сменяме през 6 часа. Свикваме с поредната промяна в дневния ни режим – кога да спим, кога да се храним, кога да застъпваме на вахта. Аналоговото измерване на часовника ми е с БГ време, дигиталното – с UTC, което е официалното време за живота на лодката в моретата и океаните. Но нито едно от двете не отговаря на природното време около нас. Така слънцето тук залязва дефакто в 23:00 ч., а когато седнем да се храним заедно с другата вахта, на тях им се пада обяд, а на нас – закуска.

Едно от забавленията, което съм открил за себе си, е изпращането на залеза. Мисля, че до Португалия ще имам няколко гигабайта снимки на залеза. Всяка секунда от залеза е нова светлина, форма, комбинация от цветове – един гигантски калейдоскоп, чиито парченца се пренареждат от хоризонт до хоризонт. Чудя се, има ли по-важно нещо на света от морския залез?

SY Oceanis
Ясен, 17.5.2019, 01:33 ч. българско време

Вижте как и вие можете да се качите на борда на Океанис.

Повече за участието на единствената българска лодка в ARC Europe 2019.

Тук можете да следите новините от „корабния дневник“ на Океанис и да прочетете интервютата с екипажа, които ще публикуваме – цък.