Тук ще публикуваме (поне засега) всички новости около ARC, за да ви спестим досадно минаване от страница в страница.

Днес, 25 ноември 2018, в 15:00 българско време стартира ежегодното трансатлантическо рали. Във флотилията ще стискаме палци на яхтата Океанис (представител на България). Тук ще публикуваме важни моменти и някои снимки от тазгодишното издание.

За ARC

ARC (Atlantic Rally for Cruisers) е организирано преплаване на Атлантическия океан. Включват се основно яхти, прекарали лятото в Средиземноморието и Европа, които искат да продължат „сезона“ сред топлите води на Карибите. Целта е шкиперите да плават в организирана и една идея по-сигурна среда в комбинация с празнична атмосфера и състезателен елемент (малка, но открояваща се част от лодките идват основно за самото състезание). С развитието на идеята, вече има много ралита под бранда ARC, организирани от World Cruising Club.

За нас, българите, важен момент от историята на ралито е победата на бългаската „Фурия“ с екипаж Михаил Копанов, Румен Котов и Диан Зайков през 2014 година. Освен че извоюва първо място в група F, българския екипаж с 37 футовата „Фурия“, стига до 3 място в общото класиране след 2 лодки по над 50 фута. Дори по реално време нашите са по-бързи от всички в по-големите класове C и D. (класиране по класове; общо класиране)

Актуално за ARC 2018

Шкиперът е Диан Зайков. Много наши приятели го познават, немалко са плавали с него и Океанис, включително тази година – от Бургас до Лас Палмас. Екипажът включва Иво Евгениев, Владо Михайловски, Димитрис Софицис, Жоро Костов, Васко Щонов.

Лодката е Океанис – Бенето 58. Луксозна, брилянтно поддържана с труда на шкипера и финансирането на собственика и член на екипажа Иво Евгениев.

Каузата. Този път труда, парите, времето, риска на тези хора не са просто „да си начешем крастата“. Участието в ARC (започнало фактически в Бургас) има за цел на събере пари и да подкрепи децата в Северозападна България и да подпомогне тяхната образователна и професионална ориентация. Моля, запознайте се с идеята тук. На готовите да подкрепят, Благодаря!

Как да следим ARC 2018

Може да следите флотилията оттук (тракер на официалната страница)

Може да следите Океанис и прогнозата на времето тук (тракер на Предиктуинд)

Въпроси към участници в ARC 2018

Зададохме някои въпроси на нашите приятели (очаквайте още въпроси и отговори следващите дни!):

Диан Зайков, шкипер на Океанис

• Какво ти дава морето?

Трудно е да се обясни, но мисля, че всеки, който е заразен от тази болест, ще ме разбере 🙂

• Повечето от екипажа нямат опит от участия в регати и не са типичните състезатели. Ще влизаш ли в ролята на мотиватор и ще нахъсваш ли екипажа към по-добро представяне или ще приемаш обстоятелствата каквито са и ще оставяш хората просто да се наслаждават на самото участие?

За мен най-важното е лодката и екипажът да стигнат до Карибите и всички да си останем приятели. Ако имаме шанс ще се борим естествено, но лодката е прекалено туристическа.

• Това за теб е четвърто – четвърто плюс, както го наричаш, преплаване на Атлантика. С какво е по-различно?

Ами май е дошло времето и аз да съм шкипер в Атлантика :). Много работа и отговорност. И естествено връщането в атлантика.

• Как би описал ветроходството на хора, които досега никога не са се качвали на лодка?

Като нещо много опасно и заразно. Стойте далеч от него :)))

• Какво ще е първото нещо, което ще направиш, когато стъпиш на твърда почва след пресичането на Атлантика.

Ще пия пунш и ще се изкъпя.

• С какво е различно ARC от останалите състезания, на които си участвал?

200 лодки в океана, какво повече да кажа…

• Кое е най-хубавото нещо, което ти се е случвало на лодка?

Изкарах 5 месеца на Карибите със семейството си.

• Кое е онова нещо, свързано с преплаването на Атлантика, за което смяташ, че хората не си дават сметка?

Времето – но не времето в смисъл на вятър, вълни, дъжд. В океана времето тече по различен начин от този на сушата.

• Ще вземеш ли книги на яхтата? Кои? Ще вземеш ли музика? Каква?

Има доста книги на лодката: „Дългият път“, „Светът, който ми принадлежи“, „Империята на моретата“, малко Тери Пратчет и още доста книги, но все още не съм имал време да чета.

Владо Михайловски, екипаж на Океанис

• Каква е целта пред вашия екипаж?

Целта е добро класиране. Имаме настройка за активно каране, не за туризъм.
Нещо важно: Това състезателно плаване има и кауза – стремим се да съберем пари за подкрепа на образованието в Северозападна България. Убедени сме, че образованието е верният път. Вече има направени дарения, много бих се радвал да се увеличат. Настоятелно моля всеки, който чете това да обърне внимание и ако желае да се включи. Някои от нас са направили вече доста, моля последвайте примера! За справка – секция Дарение в сайта на Океанис (www.syoceanis.com)

• Какво за теб ще е най-голямото предизвикателство?

Храната ме тревожи. Количествено сме ок, но се страхувам, че нямаме достатъчно добра концепция за меню. Всички обичаме да ядем, но никой не е изтъкнат готвач.  😉

• Как би описал ветроходството на хора, които никога досега не са се качвали на лодка?

Използвам думите на един френски автор, чието име не запомних за жалост: Ветрохдът е доказателство, че всъщност светът е голям и времето върви бавно 🙂

• Какво ще е първото нещо, което ще направиш, когато стъпиш на твърда почва, след пресичането на Атлантика?

Първо ще се обадя вкъщи, а после вероятно ще потърся място където предлагат добри телешки стекове!

• Кой е най-големият ти страх, свързан с предстоящия ARC?

Човек зад борда нощем. Много сме стриктни на тема сигурност. Оборудвани сме добре от гледна точка на хардуеър за сигурност, остава и да сме дисциплинирани.

• Ще вземеш ли книги на яхтата? Кои? Ще вземеш ли музика? Каква?

Нямам настройка за четене по време на ARC, но ако се появи желание и възможност, ще използвам библиотеката на Океанис, която, макар и не голяма, предлага хубави заглавия. Музика взимам задължително, както и добри слушалки! Класически рок, прогресив рок, джаз, класика. Около 30 часа. Надявам се, плейлистите ми да се по вкуса на целия екипаж. Знам, че Капитанът ги харесва – това е важното! 😉

• Коя е най-сложната ситуация на яхта, с която си се сблъсквал до момента?

Като се запуши тоалетната. Питайте Диан за подробности. Аз повече няма да кажа.. 😉

• Какво смяташ, че ще е нещото, с което ще допринесеш за това приключение?

Спокойствие, чуство за хумор, бодрост по време на вахта 😉

Димитрис Софицис, екипаж на Океанис, вахтен капитан

• Как би описал ветроходството на хора, които никога не са се качвали на лодка?

Ветроходството не е просто спорт. То е начин на живот. То може да промени живота ти и нагласите ти по начин, който никога не си си представял.

• Кои са най големите ти страхове около предстоящата регата?

Най-голямото ми притеснение е свързано с любимите ми приятели и семейство. Знам, че те се притесняват много за мен. Също така мисля много за рутината на предстоящите дни (daily routine). Трябва да намеря начини и неща, които да правят дните ми интересни. Защото знам, че след един момент, еднообразието на дните започва да дотяга.

• Кое е най-хубавото нещо, което ти се е случвало на лодка?

Да подготвям лодката и себе си за подобно плаване са две неща, които ме въодушевяват.

• Какво искаш да вземеш за себе си от регатата?

Бих искал да се тествам. Плаване 20 или повече дни без спиране звучи интересно – да видя как тялото ми и съзнанието ми ще го приемат. Плаване в условията на океански вълни също е нещо изключително.

• Коя е най-трудната ситуация, която си преживявал на лодка досега?

Докарвах лодка от Франция към Гърция. Първата нощ беше ветровита с огромни вълни. Управлявах повече 15 часа без спиране моята 34 футова лодка. Това беше една от най-трудните нощи в живота ми.

• Кое ще е първото нещо, което ще направиш, когато стъпиш на твъда земя след пресичането на Атлантика?

Първо ще се обадя на приятелката ми (тя ще ме убие, ако не го направя) и след това ще се разходя. След това ще се опитам да намеря най-добрия ресторант в града и ще се насладя на заслужено ядене!!!

• Ти си единственият на лодката, който не говори български. Как смяташ, че ще ти се отрази този факт?

Това е обичайно в работата ми. В продължение на 7 месеца аз говоря повече английски, отколкото гръцки. Според мен за другите в екипажа ще е по-трудно, защото ще им се налага да говорят английски въпреки че са българи.

• Ти си истински състезател, инструктор си на състезателни курсове. Притесняваш ли се, че стремежът ти към върхово представяне може да се сблъска с не неспособността на отделни членове на екипажа да му отговорят и в крайна сметка да те разочарова?

Смятам, че ARC макар и регата е и състезание със себе си. Да преминеш през ежедневната рутина. Този път нямам никакви очаквания за победа. Въпреки че смятам, че ако си поставим цел, например да сме между първите 3 отбора в класа си, ще ни мотивира много. Когато преследваш цел, излизаш да изпълниш своята 4-6 часова вахта с различна нагласа. Но все пак, този път по-важното е да финишираш, отколкото да спечелиш.

---

Сателитна поща

29.ХI.2018

Накратко за екипажа:
Капитанът е Велик!
Собственикът е тих, деликатен и чете книги много. Включва се с кеф при вдигането и свалянето на дженакера. Дай му по-голям чанч и изглежда доволен. И чинии мие.
Имаме едно айти, което ме кефи много! На пръв поглед е кисело и аут, но е с богат духовен мир. И доста ефективно по лодката действа. Абе ако му бях тъст, щях да съм доволен и спокоен ????

В началото на 5я ден вече влязохме в рутина. Всички временни физически неразположения отшумяха и сега сме бодри. Изминали сме около 540 мили, то ест около 130 на денонощие. За жалост се налагаше да търсим позиция с цел избягване на високото налягане, оформило се около прекия път към Санта Лучия (Great circle line). С поредица от джайбове слязохме доста на юг и се надяваме да се установи постоянен вятър поне за няколко дни.
Карането е сравнително интензивно. Прегледа на лог буук (log book) показва средно по 7 събития дневно – главно смяна на платна и джайбове. Смяната на платна е изтощително упражнение, а също и рисково когато се прави нощем. Дженакерът работи много добре и го  използваме активно, макар и да е най-труден за инсталиране и управление (250м2). Океанис не харесва вятър под 14 възела, а най-добре върви в границата 18-20 възела при ъгли 120-150 градуса.
Стараем се да сме със спасителни жилетки и обезопасителни колани дори когато не сме на вахта. Това е неприятно тъй като дневните температури са високи и жилетките запарват. Няма по-важно от сигурността.
Разделени сме на 2 вахти от по 3 души, като се сменяме на всеки 6 часа – 8-14-20-02 часа. Това ни дава възможност да избегнем натрупването на безсъние. Вече всички успяхме да вземем по един душ, но не всички са избръснати.
Ядем по 2 пъти на денонощие – сутрин закуска и късен следобед основна храна. За сега все още имаме свежи зеленчуци и месо и наблягаме на тях преди да са се развалили. После ще минем на консерви и лиофилизирана храна  (space food) Май трябва да пием повече вода. Всеки си има индивидуален термус. Пием също по едно кафе или чай дневно, но до сега никакъв алкохол.
Всъщност, събираме се всички в кокпита веднъж за около час на закуска и веднъж за основна храна привечер. През останалото време всеки си почива в каютата ако няма някаква работа. Разпределени сме така, че всеки да е сам в каюта докато другия е на вахта. Това е комфортно.
Тази нощ Капитанът ме извика да си поседим малко навън до мачтата. Дъхът ми спря от гледките, звуците и мислите!
Океанис
29 Ноември,
04.25 часа

Sent from Iridium Mail & Web.

---

03.ХII.2018

„Като изтърсени от кош, валят звезди – изящна вечер“. Чудесен стих! Едва ли е имала пред очите си Миряна Башева тази картина, но е описала отлично това, което ние виждаме. Понеже нямаме нейния талант няма да си позволим да правим конкурентно описание, но ще се изкушим да поговорим за нощта.
Онези, които си мислят, че звездното небе е вертикално отгоре и започва да се вижда на педя над хоризонта живеят скучен живот. За да разберат истината трябва да навлязат навътре в океана. Звездното небе започва още от хоризонта. През нощта океанът и небето имат различен нюанс черен цвят, като небесният е по-светъл. В безлунна нощ звездите се появяват на границата между двете черни области и плътно покриват цялата сфера, като създават впечатляващ купол от различни по яркост фигури. Екипажът разполага със запас от знания по тези въпроси, но количествата, предлагани за наблюдения са толкова големи, че настъпва объркване. Падащите звезди изобилстват, но истинският произход на тези светещи линии с кратък живот често изобщо не е романтичен, както разказа един американски астронавт. Няма да обяснявам повече.
Точно тази вечер можем да наречем изящна – мек вятър, плавно движение, топло, както се очаква да е южно от 20я паралел. При скорост от 6,5 възела Океанис оставя диря, сякаш илюстрация към книга за вълшебства, с безкрайни светещи точки от фосфорисциращия планктон. Също като звезди, но по-живи и с по кратък, макар и по-блестящ живот. Шпакловка  Относно живота на звездите има нещо много любопитно. Вгледайте се в звездното небе. Вгледайте се по- дълго и надълбоко. Да знаете, че виждате и звезди, които отдавна не съществуват. Умрели са много преди началото на човешката история, но потокът от фотони, излъчен някога продължава да достига до нас. Любуваме се в заблуда на нещо несъществуващо. И обратно – хиляди нови звезди са родени много преди началото на човешката история, но тяхната светлина все още пътува и дали изобщо ще стигне до нас в границите на живота ни не знаем.
Миналите две нощи не бяха изящни. Бяха хаотични, шумни, с големи мрачни вълни, вятър и не идващ край. Безсъние и наченки на морска болест, която при някои се разви пълномащабно в последствие. Колкото и да бяха дълги вече са забравени.
Въобще, с възторжен тон можем да заявим, че тук, насред океана, с Пинк Флойд, на платна и под милиардното звездно небе, се чувстваме улучени точно в сърцето..
Океанис, 3 Ноември
19°29’862 N 034°54’720 W
04.35ч.

Sent from Iridium Mail & Web.

---

05.ХII.2018

Дейностите на лодката се подреждат по следния ред според честотата им:
– Зяпане/съзерцание/наблюдение. Всеки изкарва значителна част от денонощието в такова състояние. Изследвах изражението на лицата на екипажа по отделно и не открих негативно излъчване у никого, включително и боледуващите от морска болест. Апропо, една добра рецепта против морска болест е да се седне за 20 минути под черешово дърво.
– Спане/дремене/унес. Предизвикателство си е да се спи на платна. Може би рядко се случва да се спи повече от 4 часа наведнъж. За някои това е направо химера. Няколко парчета от по час- два сън на денонощие са най-честата практика.
– Общуване. Не сме най-приказливата лодка в тази част на Атлантика, но поне сме богати на съдържание. Дори и глупостите са отлични! Естествено, обсъждаме и Пеевски  и Тръмп, но по-скоро като някакви несъществуващи фактори в ежедневието ни в момента. Пада по 10-15 минути здрав смях всеки ден, което е страхотно и не може да се опише.
– Каране на лодката. Това е удоволствие, макар и да не е лесно. Всеки от екипажа хваща руля и изглежда като стотиците снимки на екскурзианти из гръцките острови, които геройски позират по време на разходките с чартърни лодки между островните таверни. Разликата е само че тук има хубав вятър, хубави вълни, хубави платна и липсва земя на хиляди мили. Тук се включва и смяната на платната и маневрирането, които изтощават и всички искрено ги мразим, но все пак ги вършим.
– Ядене/пиене. Не можем да се оплачем. Напоследък океанът ни даде доста риба – около 15 кг. едро дорадо, което е супер вкусно, приготвено на грил/фурна 30 минути след улова му. И все пак често изпитваме глад. Едната  смяна даже си приготвя среднощна вечеря към 3 часа. Взехме да пием вино ежедневно. Основно качествени испански вина имаме на борда и си вървят добре.
– Ремонти. Край нямат.. Ако няма човек с умеели ръце и усет към ремонта, на борда, не тръгвайте. Преди 3 дни Капитанът се качи на мачтата при 20 възела вятър и 5-6 степен море да оправя нещо свързано с дженакера. Удари се 2 пъти в мачтата, с очите си го видях. Свърши си работата, слезе, напръска си раните с лекарство и продължи да търчи из лодката по други дела. Капитанът е Велик!
– Управление на отпадъци. Нашата гордост е това. На 11 ден имаме само един среден по размер чувал с боклук вързан за кърмата. Няма шега, 11 дни, 6 мъже, само 1 чувал и нито грам вреден боклук изхвърлен в морето. Рециклираме иноваторски и се получава добре. Тази тема е важна и ще обърнем специално внимание.
– Хигиена. Зъбите си мием редовно. Къпането е предизвикателство, но като усетиш, че другите деликатно започват да странят от теб, а и насекоми не биха те доближили, решаваш и го правиш. Океанис е много комфортна лодка и банята доставя удоволствие, НО.. всяко къпане ти докарва удари, синини падания, псуване и като цяло голям зор. Бръсненето не е по-лесно. Честита баня сие абсолютно адекватно пожелание. Накратко, веднъж на 2-3 дни на борда ухае на свежест от поне половината екипаж. Въобще, посещението на санитарните възли е важно събитие, което
провокира откровенни дискусии, анализи и безценна размяна на съвети.
– До сега сме пуснали две перални след които лодката заприличва на цигански катун, но нали сме си морски цигани.
– Комуникация със света. С малки изключения, се отделят 5-10 минути дневно за размяна на съобщения с близките на сушата. Изключението изкарва много повече поради възрастта си и етапа на връзката си. Без интернет и социални медии е страхотно, съветвам всекиго да опитва от време на време
– Това е горе долу. Много е готино.
– Океанис
– 5.12.2018
– 17°46’727N 042°27’470W
–

Sent from Iridium Mail & Web.

---

10.ХII.2018

Физкултура за тялото и за ума

Втора вахта, която застъпва в 8 сутринта, започна една традиция някъде към средата на втората седмица – кросфит. Обявиха го с гордост, но изобщо не беше оценено от първа вахта. Той Иво си тренира ежедневно и помислихме, че там нещо ги е излъгал да се поразмърдат малко. След ден два и Дидо Капитана се включи защото трябвало да влиза във форма. Чунким някога е излизал.. И така постепенно стана ежедневно. Сега сме в Саргасово море, на 1-2 денонощия от финала и съм сигурен, че ще продължат до края. Днес ги наблюдавах: събират се в задната част на кокп�
�та
Иво, Дидо, Димитрис и Васко (с редки пропуски) и  под Ивова команда започват редуване на лицеви опори, коремни преси, клякания и опъване на ластици. Имат си някакъв ап на телефона, който безмилостно отброява 60секундни серии и с едни камбани обявява край и начало. Пъшкат, потят се, някои май псуват на гръцки, но блъскат. Това може да прозвучи банално, защото всеки втори го прави (ако не луд е по йогата), но тук обстоятелствата са малко по-различни. Вятъра рядко пада под 18-20 възела, няма вълни по-ниски от 2 метра дни наред, лодката е или на крен, или �
�
силен рол. Тренировката трае около 15-20 минути. Това не е банално.
Почти ежедневно Жоро айтито в най-големия пек вади секстанта, вързва се с карабинера, излиза на палубата и започва да зяпа слънцето, което жарко пече 😉  Характерните малки бели облаци наредени в редици малко му пречат понякога, но нищо. Днес каза: след малко ще обявя обед. Слънчевия апогей за деня. По UTC е 15.45ч. по българско е 1745,  но за нас Жоро е обявил безспорен обяд, noon sight доказан от секстанта и ако имахме камбана на борда щяхме да я ударим и точка.
Значи мери, мърмори си, пак мери, чеше се, хапе молива, после събира такъмите, сяда на сянка, отваря алманаха с референтните стойности, който е дебел и влачи от София и с едни бланки почва да смята. Смята, смята, чуди се нещо и после обявява някакъв резултат по латитудата, който се оказва само 15 мили отклонен от това, което GPS а на лодката показва. Като се замисли човек, за днешните вкусове това е страхотно лоу тек постижение.
И на тия с фитнеса и на тоя със секстанта мога да кажа едно – браво пичове!
10.12.2018
14°32 N  056°39 W

Sent from Iridium Mail & Web.

---

11.ХII.2018

Последният ден

11.12.2018 , 15.30 местно време. Остават ни само 80 мили до целта. След няколко часа ще изгледаме последният за това пътуване вълшебен залез, а утре рано ще се завържем в Родни бей. Последният ни ден беше много силен. Вдигнахме дженакера сутринта и карахме на него почти целия ден, постигайки сериозна средна скорост и наслаждавайки се на природата наоколо. В някои моменти правехме по 14 възела, което е добра атестация за качествата на лодката. Океанът ни подари гледки на десетки делфини, стотици летящи риби, както и първите птици от две седмици насам.
Със
задоволство установихме, че социалният експеримент „група мъже затворени  на тясно за повече от две седмици“ е протекъл успешно, без дрязги и лоши чувства. Бяхме себе си, бяхме откровени един с друг, много се смяхме, борихме се заедно с вълни, платна и въжета, и пристигаме живи и здрави. Всички сме загубили по няколко килограма, половината пуснаха бради, половината правиха кросфит, и по неволя всички правиха изометрични упражнения (това е специфично натоварване като се заседите в тоалетната под ъгъл от 30-тина градуса).
Поздравления към Владо за сериозното му отношение към опазване на околната среда. При тръгване взехме решение да минимизираме отпадъците и успяхме за две седмици да се справим в рамките на две торби боклук и пет петлитрови туби за вода, напълнени с нарязани пластмасови бутилки вода и опаковки. Владо създаде ритуал, по който всяка вечер празният пластмасов амбалаж бива нарязван на малки парченца, които слагаме в празни туби от вода. Така си спестяваме неудобството да трупаме торби боклук, пълни с обемисти пластмаси, и не ни се налага да
оставяме отровни отпечатъци от пластмаса в океана. Хората трябва да се грижим повече за световния океан, както той се грижи за нас.
14.10.N 059.43W

Sent from Iridium Mail & Web.