Новата летва за клуб „Вятър и вода“

Всяка година имаме традицията да правим нова стъпка в света на състезателното ветроходство. Разбира се – с учебен екипаж. Тази година вече имаме участия в две значими за Средиземноморието регати. След като загряхме с офшора Tre golfi, Рафика се отправи към Лазурния бряг за участие в Giraglia.

За регатата: Джиралия

Регатaта е с вече над 70 годишна история. Традицията събира Италия и Франция в едно състезание. Дълго време стартът и финалът се сменят, но от 1998 година трасето е винаги Сен Тропе – Джиралия – Генуа. Да, регатата е кръстена на едноименното островче – северно от Корсика, където яхтите променят посоката и тръгват на север.

Освен офшор етапът, който е свидетел на развитието на ветроходството през последните години, регатата предлага и иншор гонки, които тази година бяха проведени в 4 последователни дни в акваторията на Сен Тропе.

Регата Джиралия през 2024 година

Тази година иншор гонките бяха увеличени, което в чисто ветроходно отношение може би беше най-съществената новина. Иначе интересен факт е смяната на генералния спонсор – от Rolex към престижната италианска марка за дрехи и обувки Loro Piana.

Състезателите се насладиха на интересни и разнообразни метеорологични условия. Гонки бяха проведени във всички дни. Офшорът стартира с изключително слаб и променлив вятър (Сен Тропе се намираше северно от Мистрала, който беше духнал няколко мили на юг). След като флотилията успя да преодолее безветрената зона, започна полетът на изток със стойности на вятъра надхвърлящи 30 възела. За едни това беше прекрасна новина, за други малък кошмар (включващ счупени мачти), за трети – предизикателство при което успешното преминаване на маршрута беше с по-висок приоритет от натискането на газта до ръба на възможностите.

В реално време доминираха гигантите Black Jack 100 (Reichel / Pugh 30 – победител от Сидни-Хобарт 2021) и My Song (Club Swan 80 – завършила без грот далеч преди третия).

Разгледайте вдъхновяващи видеа на официалната страница на регатата (отваря се в нов прозорец).

Българската следа

България беше представена с две лодки. „Alexa A“, беше яхтата с екипаж от опитни спортисти, която показа зъби и в един от първите дни успя да реализира второ място. Българското JPK 11.80 беше една от лодките, които в пълна сила се насладиха на силния попътен вятър.

„Рафика“ – лодката на нашия клуб – отново беше събрала екипаж с разнообразен опит, но константни воля и кураж.

Радка, Пешо и Пепи за първи път се докоснаха пряко до състезателното ветроходство на именно това грандиозно събитие. Въпреки опитите да бъдат подготвени за това, което предстои – имаше доза стъписване. Това обаче не попречи нито на концентрацията, нито на мотивацията. Изпитанието надхвърли очакванията им като натоварване, но стискаха зъби, учеха се бързо и отнесоха вкъщи спомена за едно достойно представяне… както и много нови знания, разбира се.

Явката дойде с известен предварителен опит от регати в Северно Егейско море. Това беше от сериозна помощ на екипажа. Видя друго ниво на състезания и го очакваме скоро в клуба.

Влади се завърна след известна пауза в клубните дейности с регата далеч надхвърляща досегашния му опит. Овладя в голяма степен една позиция и надгради уменията си на шкотман на спинакера.

Ели, Дени и Роската – част от най-запаленото и последователно ядро на СК „Вятър и вода“ с опита си внасяха така нужните увереност и спокойствие. Регатата и условията несъмнено бяха огромно предизвикателство и за тях.

Инструкторът – Добрин – отново беше на типичния кръстопът. Екипажът трябваше да е спокоен, но предизвикан. Преподаването трябваше да се съчетае с нова летва във ветроходните му умения (малък пример – необозримата стартова линия). Напрежението трябваше да се отработва зад маската на невъзмутимост и непукизъм.

А ти? Имаме място…