Грозно ли звучи? Грубо? Що за заглавие?!…
Това е. Каквато и иносказателност, какъвто и красив ефвемизъм да избера, ме застига така – грубо, грозно, директно.
Пешо е един от хората, които създадоха и изградиха „Вятър и вода“. Пешо е невероятен и всеотдаен приятел. Ще го изпратим в сряда, в 14:00 на Централни гробища. Прегръщаме всички, които го обичат.

Колегата

Сигурно мнозина помнят Наско – най-забавния, остроумен и духовит от „Вятър и вода“. Но не за него ще ви пиша – защото такъв го помните, познавате и знам – ще ви липсва. Но при последната ни среща – бяхме седнали на пейка, Пешо ми каза:
– Добри, Насекомото го няма вече.

Имаше и един епитет, но без да го познавате добре няма да го възприемете правилно – затова го спестявам. Беше изморен от това да е палячото, който забавлява всички. В главата ми зазвуча „Клоунът“ на Васил Найденов. Та Наско – Насекомото беше неговото весело, щуро аз. Да, най-ярката и лесно забележима част от него. Но малка, много, много малка част. И в последните си месеци той не я искаше. Викаше „Ей, това не съм аз!“ Готвел се е явно да застане пред дамата с косата без маската – такъв, какъвто беше отдолу.

Пешо е един от най-отговорните хора, които познавам. За него Думата беше нещо свято – по начин, който рядко може да срещнем извън някой наивен роман или филм. Съчетаваше тази отговорност с изключителен перфекционизъм. Или може би тези двете са всъщност едно голямо и неповторимо качество.

Беше и истински всеотдаен – захванеше ли се нещо, то го обземаше, обсебваше цялата му огромна енергия. Нямаше алтернатива на „раздавам се напълно“.
Беше взискателен и непримирим.

Всички думи са толкова кухи сега…

Приятелят

Твърде лично е. Няма думи за приятелството.
Последните дни все си припомням „Черна котка, бял котарак“ – Пешо умееше да цитира и играе много откъси. Там има как се съобщава за смърт. Има как се реагира на смърт на приятел, има как се надхитрява смърт… Гледайте и се посмейте. И да плачете, докато се смеете – не спирайте смеха!
Пешо е вече при Марто – първият колега-приятел, който си отиде, и когото Пешо обичаше страшно много. Как ли се смеят сега!

Пешо умря.